Много е ценно това, че сценариите на Иван Черкелов бяха издадени и могат да се четат и споделят, защото това е едно надеждно средство против забравата на нашата несъвършена памет. Това каза неговата сестра Ирина Черкелова, която участва в представянето на книгата на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. 

Тя е съставител на тома, съдържащ осем сценария на кинорежисьора, от които последният „Щъркелът“ не е реализиран. „Четенето на сценариите е едно друго преживяване от гледането на филми. Мисля, че това е една сочна литература с много богата образност. Тя би могла да бъде ключ към по-дълбокото разбиране на филмите на Иван, които докосват толкова хора“, каза на представянето Черкелова. 

По думите й в своите екранни творби режисьорът се занимава с доброто, страстта и невежеството, защото от тях е изтъкан

Съвременната ни литература показва, че все повече умеем да разказваме за себе си, каза писателката Виктория Бешлийска в Бургас по време на представянето на нейния най-нов, трети поред роман "Нишка".

Пространството на една от централните книжарници в града се оказа тясно, за да побере желаещите да присъстват на срещата с авторката.  "Макар да излезе в разгара на лятото и вече да достигна до хиляди читатели, решихме да запазим есента за срещите на живо", заяви редакторът на книгата и заместник главен редактор на издателство "Софтпрес" Виктория Иванова в началото. 

"Нишка" разказва историята на Мария, която се завръща в родния си дом в Балкана и по-точно град Елена, където през нишката на известния котленски килим открива своята връзка с историята на други шест жени - три от тях нейни роднини, а другите три - непознати. Така разбира, че този един неин ден, в кой

„Безсъдбовност" – първата книга на унгарския писател Имре Кертес от трилогията му за Холокоста, ще има представяне на 27 ноември в институт „Лист“, съобщават организаторите. 

По думите им това е най-известният роман на автора, отличен с Нобелова награда за литература през 2002 г. За първи път книгата е публикувана през 1975 година в Унгария, след като е била забранена от комунистическия режим в страната.

Историята разказва за преживяванията на едно подрастващо момче, което един ден е натоварено на влак за Аушвиц. С пълна отчужденост то наблюдава живота около себе си, ужасите на лагерите и постепенната душевна деградация в света. „Кертес, макар да отхвърля твърденията за автобиографичност в романа, тъй като той сам е бил депортиран в лагерите на смъртта на 14-годишна възраст, фокусира вниманието на читателя върху нещо, което той нарича

Книгата „Четиринадесеткаратовият автомобил“ на унгарския писател Йеньо Рейтьо ще има представяне на 21 ноември в бизнес център „Сердика“ в София. Това е една от най-забавните пародии на автора, разказват от унгарския културен институт „Лист“.

В „Четиринадесеткаратовият автомобил“ има двама герои - един автомобил, чиито шасита са от злато, и един шофьор дилетант, който препуска с този автомобил през огън и вода. В романа имаме обичайната размяна на роли, изчезнали и връщащи се трупове и хора в несвяст, както и поредица от заплетени, но много остроумни идеи, отбелязват от „Лист“.

В представянето на книгата в София ще участват актьорът Момчил Степанов и Гергей Туроци - литературен музеолог, сътрудник в литературен музей „Петьофи" и дългогодишен изследовател на творчеството на Йеньо Рейтьо.

Автор на

Британските писатели Иън Макдоналд и Фара Менделсон ще са гости на фестивала „Булгакон“. Срещата на любителите на фантастика в България ще се състои от 21 до 23 септември, а домакин е Националният дом на науката и техниката. Събитието е посветено на 50-годишнините на Общинския културен институт - Дом на културата (ОКИ-ДК) „Средец" и на клубът за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“, съобщават организаторите.

В рамките на фестивала Иън Макдоналд и Фара Менделсон ще участват в дискусии, посветени на фантастичните общности по света, прогностичната и социалната сила на научната фантастика. В програмата са включени още представяния на нови книги, лекции, срещи с автори, изложби, срещи с фен клубове и викторина. Сред акцентите са панелите за бъдещето на детската фантастична литература в България и за наследството на напусналия ни по-рано през годинат